начало > музейна експозиция > изложбена зала 1 >
виж голямо изображение,
размер 68kb.
"Дълбоко познаващ и обичащ народната песен, Петко Стайнов създава творчество с национален облик, без да се ограничава от ползването на народни мотиви. Той ратува за достъпно, близко и разбираемо за широките слоеве изкуство." Филип Кутев

Една от първите творби, която очертава пътя на българската симфонична музика е симфоничната сюита "Тракийски танци". написана е в края на 1924 и началото на 1925 г. за нуждите на Казанлъшкия симфоничен оркестър под надслов "Български танци". Преработена през 1926 г. за голям симфоничен оркестър и допълнена с "Мечкарски танц", още при първото й изпълнение в софия на 4 януари 1927 г. от Народния филхармоничен оркестър под диригентството на Тодор Хаджиев е посрещната възторжено.
виж голямо изображение,
размер 68kb.
"Връх в симфоничното творчество на Петко Стайнов от 30-те години е симфоничната поема "Тракия", вдъхновена от едноименното стихотворение на Никола Фурнаджиев. Силата и яркостта на музикалните образи в творбата внушават самобитност и неповторимост в новата българска музика." проф. Венелин Кръстев

<<назад | карта на Казанлък |
Пети експозиционен модул. ЕМБЛЕМАТИЧНАТА СИМФОНИЧНА СЮИТА "ТРАКИЙСКИ ТАНЦИ" Шести експозиционен модул. СИМФОНИЧНО ТВОРЧЕСТВО Седми експозиционен модул. ХОРОВО ТВОРЧЕСТВО.
Осми експозиционен модул. ПЕТКО СТАЙНОВ И ХОРОВОТО ДЕЛО
Четвърти експозиционен модул . РАННОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТКО СТАЙНОВ.
Оригинални партитури
Девети експозиционен модул. ПЕТКО СТАЙНОВ - ДИРЕКТОР НА НАРОДНАТА ОПЕРА.
Трети експозиционен модул. СЪПРУГАТА СТЕФАНКА И СЕМЕЙСТВОТО НА КОМПОЗИТОРА.
Грамофонни плочи с произведенията на Петко Стайнов
Акакдемичната дейност и публицистиката на Петко Стайнов
Втори експозиционен модул. МЛАДЕЖКИ ГОДИНИ В КАЗАНЛЪК (1915-1920) И СЛЕДВАНЕ Лични вещи на Петко Стайнов
Първи експозиционен модул. СЕМЕЙНА СРЕДА. ДЕТСКИ ГОДИНИ. ОСЛЕПЯВАНЕТО.